На 4 декември църквата почита света Варвара, която се приема за

На 4 декември църквата уважава света Варвара, която се приема за настойничка на умрелите от неочаквана гибел – тези, които са нямали време да се разкаят и причестят.

Света Варвара, родена в фамилията на благородник богохулник от Илиопол, се отличавала с особена красота.

Тя се среща с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел.

По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – двамата са изумени от гръмотевица.

През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.

Какво повеляват традициите

В някои региони на страната света Варвара е одобрявана за настойничка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, по тази причина и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки. Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други региони света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е претрупан с предричания в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".

Имен ден честват всички, носещи имената Варвара, Варвадран, Варя, Варадин.